Алое вера: тихият лечител

Стабилизиран гел от Алое вера
Стабилизиран гел от Алое вера

Помага ни от 5000 години

В много древни цивилизации АЛОЕ ВЕРА е почитано като божество. В Египет сокът му дарява красота, здраве и безсмъртие. Участва в обредите по балсамиране и придружава фараоните по пътя им към отвъдното. Владетелите на древен Китай наричат тръните му „свещени нокти на безсмъртието“. То е едно от шестнайсетте свещени растения за американските индиански племена. В Африка номадите го наричат „пустинна лилия“, в Северна Америка и до днес е известно като „тихият лечител“, а в Русия като „еликсир на дълголетието“. То е може би една от най-старите лечебни билки на света, ревърнала се в легенда.

Лековитите свойства на растението са известни на човечеството от дълбока древност. Най-старият писмен паметник, в който се споменава терапевтичната употреба на алоето са глинени плочки от Акадското царство (2300 г. пр.н.е.). Древноегипетски текст, открит в известния папирус на Еберс от ХV в. преди Христа, препоръчва билката като лечебно средство. Жените на тази стара цивилизация го уважават като източник на красота и младост – дори известните със стремежа си към физическо съвършенство египетски царици Нефертити и Клеопатра използват вътрешността от листата му като козметично средство.

Алоето се споменава и в библейското Евангелие от Йоан, а в древна Гърция е почитано като източник на красота,  търпеливост, щастие и здраве. Препоръчвано е от бащата на медицината Хипократ като лековита билка, а легенда разказва как Александър Велики е ранен от вражеска стрела при обсадата на Газа и раната му се възпалява и не зараства. Личният му наставник Аристотел му изпраща масло, приготвено от алое от остров Сокотра в Индийския океан и раната заздравява. Разположен между Африка и Арабския полуостров, Сокотра е известен с обширните си плантации алое още от V в пр.н.е. В древността обитателите на острова изнасят алое до Индия, Малайзия, Тибет и Китай. Смята се, че по-късно Александър Македонски превзема същия този остров подтикнат от учителя си Аристотел, именно заради растението, което било необходимо за лечение на ранените му воини.

За източните цивилизации алое вера е символ на мъдрост и безсмъртие. Финикийците сушат гела от вътрешността на листата на прах и го изнасят на запад. В Япония популярността му е огромна. В миналото Алоето предлага богат коктейл от хранителни вещества, чието комбинирано действие и баланс имат помощен съвместен ефект, отколкото може да се очаква от механичен сбор на отделните съставки. Това се дължи на факта, че те взаимно подпомагат действието си – ефект, известен като синергизъм. Алое вера има и адаптогенни свойства, т.е. то е вещество, подсилващо общата устойчивост на организма към вредни влияния като инфекции и стрес.

В гела са открити над 75 съставки, сред които много витамини, като най-важни са С, Е и бета каротин; минералите магнезий, манган, цинк, мед, хром, калций, натрий, калий и желязо; 20 аминокиселини, от които седем незаменими; дълговерижни полизахариди, които укрепват имунната система; ензими, разграждащи храната и допринасящи за добро храносмилане; растителни стероли с мощни противовъзпалителни свойства; лигнин, благодарение на който алоето прониква дълбоко в кожата; сапонини с антимикробно действие; антрахиноните алоин и емодин с обезболяващо, антибактериално и антивирусно действие; салицилова киселина. Благодарение на всички тези синергично действащи съставки, алоето допринася за естествена защита на епителните тъкани от вредни въздействия, а когато са наранени – подпомага заздравяването им. Най-голямата епителна тъкан е нашата кожа и нанесено външно, то я успокоява, овлажнява и възстановява.

По света в много домове се отглежда алое вера в саксия за първа помощ при изгаряния, порязвания, ожулвания и кожни раздразнения. При необходимост се отчупва листо и гелът от вътрешността му се нанася директно върху засегнатото място. Ако нямате растение у дома си или пък искате полезните му свойства самураите натривали телата си с гел от алое, за да станат безсмъртни. Китайците също дълбоко почитат растението и го използват за лечение на изгаряния и кожни проблеми. Великият лекар и билколечител Ли Шичжен го включва в справочника си с лечебни растения и го нарича „хармоничен лек“. Кумари е санскритското име на алоето и то е основна билка в древната индийска наука за здравето аюрведа, която го прилага както външно, така и вътрешно и го характеризира като „приятел на жената“.

Римляните откриват свойствата му по време на пуническите войни в северна Африка, когато забелязват, че картагенските пленници използват сок от алое, за да лекуват раните си. Диоскурид – гръцки лекар и прочут древен фармаколог, служил дълги години в римската армия, описва многобройните лечебни свойства на билката в своя труд De Materia Medica. Сред тях са способност да спира кървенето на рани и да ускорява зарастването им, да лекува циреи и ожулвания. По-късно маврите пренасят алоето в Испания и сокът му спасява много испански мореплаватели от болести и недохранване на кораба на Колумб „Санта Мария“. Самият откривател на Америка го нарича „лекар в саксия“ и по негов пример останалите испански кораби също започват да взимат от растението на борда си.

За свойствата на алое вера да лекува изгаряния пише известният ренесансов лекар Парацелз, а главният лекар на наполеоновата армия Доминик Лари се възхищава от способността му да лекува тежки наранявания. Каръл Милър Кент в книгата си „Алое вера“ пише, че в аптечката на космическия кораб Аполо 11, чийто екипаж каца на Луната през 1969 г., е присъствал и мехлем от алое.